Патриотичният фронт бележи ръст на доверие сред гражданите
20.04.2015г.

Това сочи проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 7 – 15 април 2015г. сред 1020 пълнолетни граждани от цялата страна.

Ако изборите бяха следващата неделя, 22.4% биха подкрепили ГЕРБ (спад с 0.8%), 10.2 % - БСП (спад с 1.2%), 7% - ДПС, 5.8% - Реформаторския блок (спад с 0.7%), 5.7% - Патриотичния фронт (ПФ) (ръст с 0.6%), 3.1% Атака (ръст с 0.5%), 2.2% АБВ. С 1% подкрепа партията на Бареков на практика изчезва.

Значим ръст през периода от януарското проучване на Алфа Рисърч до април отбелязват лидерите на ПФ – Валери Симеонов (15%) и Красимир Каракачанов (16%). Симеонов и Каракачанов са сред политиците с относително най-ниски нива на обществено неодобрение.

Общият извод от проучването е, че единствено в център-дясно е налице консолидирана подкрепа. Останалият политически спектър, и на равнище партии, и на равнище лидери е силно фрагментиран.

Проучването отчита още обществената подкрепа за дейността на основните държавни институции. Доверието в президента (25.6% ), правителството (22.7%), парламента (10.6%) и главния прокурор (11%) се запазва същото или намалява с 1 до 2 процента спрямо януари 2015г.

Корупцията е основен фактор за неслучващите се реформи, смятат 45% от анкетираните.

Казусът с КТБ е определен като индикатор за обществената нетърпимост към задкулисното икономическо преразпределение и е сред актуалните примери за силна обществена нетърпимост към всякакви опити за „замитане на следите”. Именно от тази гледна точка огромното мнозинство от 83% от българските граждани възприемат оповестената преди време сделка за продажба на активи от близки до Цветан Василев фирми на регистрираната в Люксембург компания LIC33 като недопустима и смятат, че тя не трябва да се реализира, тъй като ще ощети както тях самите (68%), така и държавата (68%).

Настоящото проучване сочи, че и към момента делът на противниците на по-късното пенсиониране остава по-висок (59% : 38%), но то показва и нещо по-важно – основният фактор, от който зависи приемането на реформата в удължаването на пенсионната възраст е характерът на упражнявания труд. Колкото по-високо образование имат хората, респективно, колкото по-висококвалифициран и интелектуален, творчески труд упражняват, толкова по-мотивирани са да работят по-дълго време (57%). Обратното, колкото по-ниско е образованието и квалификацията на хората, толкова по-силно е желанието за ранно пенсиониране (67%). Оттук и изводът, който се налага от тази част от проучването – докато в България доминира нискоквалифицираният, непривлекателен труд, дотогава ще е налице и съпротива срещу тази пенсионна реформа.