Валери Симеонов: Независимостта е въпрос на отстояване, тя не е даденост
23.09.2016г.

Председателят на НФСБ Валери Симеонов бе гост на празничното издание на предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“. Ето част от неговото интервю пред медията:

Водещ: Какво би могла да заимства днешната политическа класа и управляващите от уроците на тогавашните политици, извоювали толкова значимо нещо като независимостта на България?

Валери Симеонов: Родолюбие, патриотизъм на първо място, последователност и упоритост. Това можем да заимстваме. На първо място – родолюбие.

Водещ: Това е формулата. А правим ли го?

Валери Симеонов: Не мога да говоря от името на всички. Доколкото можем, ние се стремим да го правим. Всеки да даде отговор пред себе си, пред собствената си съвест какво прави и какво не прави.

Водещ: Според вас съвременният българин разбира ли случилото се на 22 септември 1908 година?

Валери Симеонов: Не. Естествено, няма как да го разбере. Това е сравнително нов празник, в края на 90-те години е въведен, мисля, че 1998 година. Информацията за обявяването на независимостта по време на социалистическия режим и в учебниците по история беше само маркирано. Не се отдаваше значение, не се оценяваше това действие на обявяването на независимостта. И някак си то оставаше в сянка на други събития. И в момента мисля, че не се разбира от българина.

Водещ: В този ред на мисли, смятате ли, че е различна семантиката на понятието „независимост“ тогава и днес? Независима ли е днес България така, както е била независима тогава?

Валери Симеонов: Пак въпрос на преценка. Независимостта е въпрос на отстояване, тя не е някаква даденост. Независимостта фактически е международното положение на една държава – такова, каквото тя си го е извоювала. България до голяма степен в момента е зависима. Има положителни, има отрицателни зависимости. Отрицателната зависимост е тази, която е от влиянието на големите държави, които са си разработили тук пети колонии. Като се започне от Америка, през „Америка за България“, разните му там организации и прочие. Русия чрез русофилските си клубове, структури и влияния в т.нар. леви партии. Турция през турските партии. Това е една непрекъсната намеса, опити за намеса.

И дали сме независими зависи от самите нас, говоря като цяло вече, като българско общество, доколко осъзнаваме, че ние сме на първо място българи и че най-голямото ни богатство това е нашата собствена родина, държава, с всичките й елементи – с нашия език, с нашите традиции, с нашия фолклор и даже с нашите институции. И от това осъзнаване зависи дали сме и дали ще бъдем независими или не. Не знам дали е сложно за разбиране, но аз така го мисля.

Водещ: Така е. Говорите за осъзнаване. Друг важен въпрос е правим ли достатъчно за това съвременниците днес да разберат какво са направили нашите деди, като започнем от възпитанието вкъщи, продължим през училището?

Валери Симеонов: Аз повтарям, че специално за празника на независимостта, за Деня на независимостта почти нищо не се знае. Не се знае, че например огромната роля е изиграна не от Фердинанд, а е изиграна от Александър Малинов и от външния министър Паприков. Тези достойни българи, фактически буквално месеци преди това е било сменено правителството, или новото правителство на демократите в България, на Демократическата партия, фактически си е поставило за цел и буквално за няколко месеца е постигнало тази цел.

Това последователно дело е достойно за пример за подражание, но, пак повтарям, то е неосъзнато, няма информация, не се оценява, засега остава все още неоценено.

Водещ: Има ли според вас днес кауза, която обединява така българите, както тогава желанието за свобода, обединение и независимост преди повече от 100 години?

Валери Симеонов: Има каузи за обединение, обаче тези каузи не се ползват от уважение и не се реализират. Ето една кауза, например, която аз лично за себе си искрено желаех от сърце да обедини българските политици във вчерашния ден – каузата за ускореното заплащане на сумите за реакторите, за да можем да ги приберем, естествено. Тъй като всеки божи ден, в днешния ден сега докато си говорим и си честитим празника, едни 324 000 лева отлитат във вид на лихва към Русия. Ей така. Защо отлитат? Ами просто защото вчера българските политици не се обединиха и точно най-големите виновници за тежката енергийна криза, опитите няколко пъти да бъде съсипана енергетиката на България, точно тези виновници, които са от БСП, които бяха от БСП и в момента са техни членове, вместо БСП да си посипе главата с пепел като партия, която е отговорна точно за тези огромни загуби на България, които сега плащаме, защото тези пари не беше нужно да ги плащаме, можеше да мине и без тези заробващи договори, но точно БСП имаше наглостта да не гласува въобще и от трибуната да отрече всякаква вина и напротив, да прехвърля вината на всички други.

Аз не казвам, че и ГЕРБ нямат вина. Имат. Но основната вина за това тежко финансово бреме, което трябва за съжаление да понесем, всъщност основната вина е на БСП. И възможността да се получи обединение във вчерашния ден, пак повтарям, което аз искрено желаех, не се реализира. А ние трябваше да се обединим в желанието си час по-скоро да дадем възможност на правителството да изплати тези дългове, да си приберем реакторите и тепърва вече да смятаме какво ще ги правим – ще ги продаваме ли, ще строим ли нов атомен блок на Козлодуй, а не на Белене, защото Белене е руската схема, с техните застъпници, с техните комисионери в България на високо политическо равнище. Но в Козлодуй има възможност и според мен трябва да се построят тези два блока.

Но, вместо това да ни обедини, вижте какво става – БСП с отвратителната си нагла, безпардонна риторика, просто опропастиха това. Въпреки че аз ги призовах от трибуната на Народното събрание да се обединим, да гласуваме. Защото сега с това, че ще вкарат с този апаратен ход за внасяне на предложение между първо и второ четене, те забавиха с минимум 6 дена гласуването от Народното събрание. А 6 дена по 324 000 на ден, това са точно два милиона. Два милиона струваше дебелоглавието и наглостта на БСП. Ето случай, когато не можахме да се обединим.

Но някой път пък се получава обединението. Например за Конституцията постигнахме сравнително висока степен на обединеност при гласуването на арменския геноцид напълно обединихме всички български партии, ДПС напуснаха и по този начин показаха, че не са българска партия. Така че не мога да ви кажа еднозначно с да или не да ви дам отговор на въпроса. Някога се обединяваме, някой път не стават нещата.

Водещ: Така е, в политиката може би е по-трудно да се намери обединителна кауза. Но като цяло да си пожелаем наистина в днешния ден да има повече каузи, по-добри каузи, които да обединяват българите.

Валери Симеонов: Ако позволите да си направя една политическа реклама – ето, ние показахме модела на обединение. Говоря за патриотично ориентираните партии. Въпреки сериозните противоречия и буквално неприязън и нетърпимост, която имахме с „Атака“, вече предлагаме на избирателите новия модел на обединение, това са коалиция „Обединени патриоти“, която издига кандидати за президент и за вицепрезидент, в лицето на господин Красимир Каракачанов и Явор Нотев.