Цвете за Бащата на Бургас в Деня на благотворителността

На 19 октомври отбелязваме Националния ден на благотворителността. И, когато става дума за безвъзмездна помощ, в Бургас има две имена, записани с ярки букви в историята – Александър Георгиев-Коджакафалията, известен още като Бащата на Бургас и Жени Божилова-Патева. На днешния ден кандидати за народни представители от листата на Коалиция „Патриотичен фронт – НФСБ, БДС-Радикали, БНДС „Целокупна България“ поднесоха цветя пред паметните им места.

“Александър Георгиев-Коджакафалията е дарил 25 милиона златни лева в помощ на над 600 бедни семейства, български бежанци от Тракия и Македония. Дарявал е средства за болници и други институции. В наши дни такива хора, които се занимават с истинска благотворителност, са на изчезване“, припомни кандидатът за народен представител Радослав Петков.

Единственото място, на което може да се почете паметта на Коджакафалията, е дворът на иновативното училище, носещо неговото име.

„Бургас е длъжник на Александър Георгиев-Коджакафалията в това отношение. За съжаление, все още не е осъществено решението на Общинския съвет по инициатива на съветници от Национален фронт за спасение на България да има паметник, посветен на този голям българин и бургазлия. В тази връзка аз ще настоявам пред общинските съветници от НФСБ да направят питане още на следващата сесия на ОбС до кмета на община Бургас, какви са причините за забавянето на реализирането на това решение на ОбС“, каза кандидатът за народен представител Христиан Митев.

Христиан Митев предлага също така Денят на благотворителността да влезе в културния календар на общината и фокусът да падне именно върху Александър Георгиев-Коджакафалията.

Единственият паметен знак, свързан с името на Жени Патева – журналист, общественик и основател на дружество „Самосъзнание“, пък е малка плоча на фасадата на Дома на писателя в Бургас.

„Много от по-младите жители на града не знаят коя е тя, нито пък са чували за делото й. Създател е на просветното и благотворително дружество „Самосъзнание“ през 1905 г. Чрез него тя открива неделни училища и възобновява дейността на читалище „Пробуда“. При установяването на тоталитарния комунистически режим забележителната бургаска интелектуалка е лишена от пенсия, бургаският ѝ дом е национализиран от „народната власт“ и на 17 юни 1955 г. тя умира бедна и унизена в София“, разказва кандидатът за народен представител Антон Стоянов. „Признателността на бургаските граждани е, че на нейно име има кръстен площад, пред Стария съд“, добави той.

Заедно с него, цвете на това емблематично място оставиха и кандидатите за народни представители Христиан Митев, Радослав Петков, Севдалина Пенева, Диана Фъртунова, Марияна Лефтерова.